Tuesday, 2024-05-07, 10:45 AM
Welcome Гость
Main | Sign Up | Login | RSS

ЧАСОВНИКЪТ

Publisher

Main » Articles » ТЕАТЪР
"Великденско вино" - съвместна инициатива на театъра и Клуба на фантастите
Представлението на "Великденско вино" в събота е инициирано от Клуб по фантастика, евристика и прогностика". Постановката, чиято режисура поема самият Константин Илиев се играе от февруари 2011 в програмата "Играем Константин Илиев".

В допълнение препечатвам текста на в. Култура седмица след премиерата.



Впечатляващ е самият факт, че за два сезона този колектив за четвърти път поставя Константин Илиев. При това не самоцелно, формално, а превръщайки тези спектакли в събития в театралния ни живот днес. Просто не ми се пише отново за условията, при които работят днес провинциалните театри, но, повярвайте ми, осъществяването на тази програма е усилие, достойно за повече от словесно поощрение.
Разбира се, голямата новина е дебютът на автора като режисьор. При това дебютът е свързан с една от най-добрите пиеси не само на Константин Илиев, но и на българската драматургия. Богатият интерпретативен потенциал на този уникален текст прави възможно чрез него пълноценно да се произнасят различни времена, творчески личности, различни театрални пристрастия.
Днес отново и отново са актуални въпросите за драматичния конфликт между обществено значимата социална цел и неизбежните средства за налагането й. Къде е границата, зад която благото за всички (каквото е националното освобождение) влиза в нерешимо противоречие с нормите на хуманизма, с нормалното човешко благо на индивида? С такива въпроси е заредена постановката на Константин Илиев.
И въпросът не е дали е предател Поп Кръстьо, а за това, че утопиите се заплащат твърде скъпо. При това, под знамето на тези утопии най-често се събират хора, които не са на висотата на проповядваните от тях идеи. Уж революция, а то частен интерес – казва попът. Не живеем ли и днес, както и вчера, в хаоса на подобно „смесване”?
Голямото изпитание на постановката е мотивирането, заразяването на актьорите и особено на Димитър Терзиев в ролята на Поп Кръстьо. В интерпретацията на Терзиев Попът е уморен, отчаян, неговите обвинения едва ли се изричат за първи път, но черквата му продължава да остава празна. Няма празник в душата му. На представлението, което гледах, текстът все още сякаш не беше овладян докрай, той беше по-съсредоточен в думите, отколкото в живота на тези думи. Това е преодолимо и дори сигурно вече е преодоляно. Гечо на Гроздан Даскалов е клетият маргинал на всяка обществена промяна, сам виновен за дереджето си, но и съхранил частици от вярата си в хората. Това, което на Попа не му стига. И стоят на Великден тези двамата в празната черква и всеки по своему окайва себе си, съдбата си…
Никола Вандов

Може да разгледате официалният сайт на Константин Илиев тук.


Category: ТЕАТЪР | Added by: Kotzeva (2012-11-22)
Views: 606 | Rating: 5.0/1
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Login ]