"Секс, наркотици и рокендрол" на Ерик Богосян е една пиеса, която достатъчно дълго се играе на театралните сцени в България. Изключително популярни бяха и двете постановки на софийска сцена - тази в Театъра на Българската армия с Ивайло Христов и тази в театър 199 с покойният Андрей Баташов. Гледала съм ги и двете преди много години и всяка носеше силата и заряда на текста си със силното еднолично присъствие на двамата невероятни актьори.

Сега имате шанса да видите новата постановка  "Секс, наркотици и рокендрол" на Ерик Богосян, в която Ивайло Христов вече се изявява в качеството си на режисьор, а не на актьор. Той предава щафетата на Асен Блатечки, но почеркът на маестрото личи в интонацията и "небрежното" държане на актьора на сцената.

За час и половина Асен Блатечки се превъплъщава в няколко образа - на бедняка от улицата, чистач, вокалист на рокбанда, среднощен "каубой", рецидивист и баровец. Въпреки разликата в социалното положение и парите, всеки един от тях си има своите страхове. Баровецът се прави на по-нахакан, по-заможен и потентен, отколкото е. Рокидолът гледа да не му се изпразни банковата сметка, като организира всякакви "благотворителни каузи", които всъщност захранват кредитните му карти, за да си набави поредната доза дрога и черен хайвер. Особено актуално и иронично звучат "призивите" му към хората да помогнат на амазонските индианци, като дарят пари за хладилници и телевизори. Без да го е грижа, че те нямат ток, за да ги използват. 

Ерик Богосян споделя за пиесата:

"Изразът "секс, наркотици, рокендрол” е сякаш татуиран върху живота ми презпоследните двадесет и пет години. В продължение на много време аз дори смятах, че "секс, наркотици, рокендрол” е самият живот.

Всеки, който не се движеше със150 км. в час на проглушителна музика, просто не беше жив. Не признаваш лирока, значи си мъртъв. А всъщност се оказа тъкмо обратното. Сексът и СПИН убиха много хора, много мои приятели. Изразът "секс, наркотици, рокендрол” не носи същата празнична атмосфера, както преди петнадесет години. Понякога дори напомня за мъртвешки танц.

Прекарах по-голямата част от живота си, заклещен между идеализъм и хедонизъм, между егоизъм и себераздаване, между любов и секс, между хаос и прегледност. Днес, през 1991 г, въпросът е: как мога да бъда едновременно безотговорен и да поемам отговорност? Пиша за онези неща, които не мога да разбера. Монолозите в "Секс, наркотици, рокендрол” са публичният ми размисъл върху конфликтите в моя живот. Те са опит да уловя неприятните черти на собствената ми личност и да ги извадя на всеобщ показ.

Бих могъл да озаглавя представлението "Конфликти и размисъл върху моето душевно състояние в Америка през 1990 г.” Но тогава театърът щеше да си остане празен. А и вие нямаше да посегнете към тази книга. "Секс, наркотици, рокендрол” е провокиращо заглавие. То обещава весели и вълнуващи преживявания. Всички ние се стремим към доволство. Присъства и тъмната страна. Надявам се да ви хареса.”