Wednesday, 2024-05-01, 1:34 PM
Welcome Гость
Main | Sign Up | Login | RSS

ЧАСОВНИКЪТ

Publisher

Main » Articles » КУЛТУРА
Поетът Атанас Цанков

Познавате ли тази книжка? Сигурно сте я виждали на книжарските щандове, а може би сте я чели на децата си? Авторът на тези стихотворни приказки е Атанас Цанков. Той е роден в Пазарджик през 1923 г.
Поводът да се сетим за него ни дава читалище "Христо Ботев" (да, онова, където беше Кукления театър). В сряда читалището ще устрои възпоминателна вечер на поета от 16.30 ч. Ето още информация от биографията на поета.
Завършил е Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е учител в 22 СОУ "Георги Ст. Раковски" в София, ръководител на студио "Поезия" към Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши в София, редактор на детско-юношеските издания "Другарче", "Йо-хо-хо", "Палячо". Член е на СБП и СБЖ. Автор е на книги за деца и възрастни, между които сборници с исторически разкази "Сказания за великото начало" (1980) и "От изгрева до залеза" (1986), есеистични книги "Стихове в ученическа тетрадка" (1982), "Мигове за поезия" (1984) и "Да обикнеш поезията" (1988), стихосбирки за деца и юноши "Светулка пътя ми избра" (1979), "Щурче в тролея" (1986) и др. Автор е на поредица със стихотворни приказки "Вълшебната гора", включваща поемките "Горската болница", "Горската гара", "Горският театър", "Горската поща", "Горската сладкарница", "Горското училище" и др. Автор е и на поредица с хумористични стихотворения за деца "Непослушковци", сред които са книжките "Врана неразбрана", "Мишоран калпазан", "Мравче подигравче" и др. Носител е на националната награда на МНП за най-добра стихосбирка за деца през 1986 г. Автор е на текстове за детски песни и на сценарии за детски училищни и радио пиеси. Най-новата му книга е "Насаме с годините" (2002) - поеми и стихотворения за възрастни. Умира на 12.02.2010 г.
Книгите му са издавани от издателство "Фют".
Детство

Къде е детството, къде ли?
То спи във коледния мрак,
когато снежните къдели
разприда вятър северняк.

Когато крушата се гуши,
съвсем премръзнала в студа,
и бялото коминче пуши
под бъднивечерска звезда.

Къде е детството? Не зная
къде е неговият кът.
То спи във детската си стая,
но всъщност все си е на път...

И толкова надежди носи
под миглите си нежни то
с наивно-детските въпроси:
кога, къде, дали, защо...

В очите му цъфтят разлистени
надеждата и радостта,
за него всички полуистини
са най-реалните неща.

А възрастният не разбира,
че то над него няма власт,
защото всеки ден умира,
но винаги остава в нас.

28.Х.1997 г.




Source: http://liternet.bg/publish3/atzankov/detstvo.htm
Category: КУЛТУРА | Added by: Kotzeva (2012-10-15)
Views: 1038 | Tags: Атанас Цанков, детство, възпоминателна, поезия, поет, вечер | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Login ]