Категории | ||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Търсене |
---|
Статистика |
---|
Онлайн 1 Гости: 1 Потребители: 0 |
Login form |
---|
Социални мрежи |
---|
Main » Articles » КАЛЕНДАР |
"Нашият вътрешен стремеж към нещо по-съвършено, по-прекрасно, представлява онази велика вътрешна сила, която ни променя и променя също и нашия живот. Без този вътрешен пламък човекът не може да пробуди скритите в него енергии и не може да се издигне до по-високо стъпало на знание и опит." Светослав Рьорих ![]() Светослав Николаевич Рьорих (на руски: Святосла̀в Никола̀евич Рѐрих) еруски художник, най-малкият син на Елена и Николай Рьорих. Награждаван е за големия принос в културата на Русия, своята втора родина Индия и в България, където по думите му „не се чувства гостенин”. Светослав Рьорих е роден на 23 октомври 1904 в Санкт Петербург. Учи в частната гимназия на К. Май — най-старото петербургско художествено учебно заведение. Още като малък придружава баща си по време на археологически експедиции из Русия. През 1918 заминава за Финландия. Рисува под ръководството на Н. Рьорих и се увлича от философско практичните системи на Елена Блаватска, Парамаханса Рамакришна, Свами Вивекананда, Шри Ауробиндо и др. В Лондон изучава архитектура. Съвместно с баща си участва в сценографските решения на оперни постановки в Ковънт Гардън (по покана на С. Дягилев за прочутите "Руски сезони”).
През 1925 година организира първите си самостоятелни изложби в САЩ и бързо се утвърждава като художник-портретист. Малко по-късно заедно с родителите си заминава за Индия. Там изучава изкуството на народите от Изтока и народната медицина. От 1930 до към 1945 участва в работата на Хималайския институт за научни изследвания "Урусвати”, като ръководи изследванията на Биохимичната лаборатория по ботаника, тибетска и индийска фармакопея. През 1945 сключва брак с известната индийска киноактриса Девика Рани, племенница на Рабиндранат Тагор, и се премества да живее в град Бангалор, Южна Индия. При посещение на съветска правителствена делегация начело с Никита Хрушчов в Индия, урежда разрешение за завръщането на брат си, ориенталиста Юрий Рьорих (1902–1960) в Съветския съюз. През 1960 година организира големи самостоятелни изложби в Делхи, Москва и Ленинград. След неочакваната смърт на Юрий Рьорих предава уникалната му библиотека на Академията на науките на Съветския съюз. Година по-късно получава най-високата награда на Индия – Орден на Лотоса. От 1974 до към 1987 година организира пътувания и изложби в различни градове на Съветския съюз, България, Индия и др. Светослав Рьорих подготвя създаването на център "Рьорих" в България, но внезапната смърт на Людмила Живкова през 1981 прекъсва това начинание. През 1981 Светослав Рьорих е награден с най-високи български ордени във връзка с 1300-годишнината на България и за изключителен принос към изкуството и културата и укрепването на дружбата и сътрудничеството между България и Индия. Избран е за почетен академик на Националната художествена академия в България, след което е избран за академик и в Русия. Предава на Русия 288 картини на Николай Рьорих, които днес се намират в музея на Изтока в Москва. През 1987 на среща със съветския лидер Михаил Горбачов е постигнато съгласие да се спре идеологическото преследване на философско-социалната система на семейство Рьорих (Агни Йога) и създаване на музей на Николай Рьорих в Русия. През 1990 Светослав Рьорих предава част от архивите и картините на семейството си на фонда „Рьорих” в Москва. През 1993 година, на 30 януари, Светослав Рьорих завършва земните си дни в град Бангалор, Индия. Source: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%A0%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%85 | |
Views: 1238
| Tags: |
Total comments: 0 | |