Николай Петрович Брок е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Роден е на 10 януари 1839 г. в Санкт Петербург, Русия. Семейството е на потомствения дворянин, министър на финансите и член на Държавния съвет Пьотър Брок.

Посвещава се на военното поприще. Завършва Пажеския корпус и започва действителна военна служба с военно звание корнет в Лейбгвардейски хусарски полк (1857).

Участва в Кавказката война (1860). Служи като куриер на император Александър II и адютант на военния министър Дмитрий Милютин (1861). Фигел-адютант от 1971 г. Генерал-майор (1974).

При подготовката на Руско-турската война (1877-1878) получава назначение като командир на Лейбгвардейския Московски полк. Проявява с при щурма на Горни Дъбник и Телиш. Награден е със Златно оръжие „За храброст" (1878). От 25 октомври 1877 г. е командир на I-а бригада от II-а Гвардейска пехотна дивизия. Бие се храбро при превземането на Правец. Участва в Зимното преминаване на Стара планина при Златишкия проход и боя при с. Челопеч. Неговите части първи влизат в Пазарджик и потушават бушуващите в града пожари. По пътищата на войната достига до Сан Стефано.

След войната е командир на II-а бригада от II-а Гвардейска пехотна дивизия (1880), командир на I-а Гвардейска пехотна дивизия (1882). От 1884 г. служи в жандармския корпус. Генерал от пехотата (1900).

В Пазарджик е изградена паметна плоча на ген Брок до моста на р. Марица. Ежегодно в деня на честването от освобождението на Пазарджик се извършва поклонение пред нея.