Величко Минеков е роден на 13.10.1928 г. в с. Мало Конаре, община Пазарджик- български скулптор, известен с монументалната си пластика, и общественик. През 1954 г. Минеков завърша Националната художествена академия в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев.

Първата значима задача, която му е възложена е архитектурното оформление на площада в Търговище. През 1957 г. печели награда на московския фестивал на младежта и студентите. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, прави множество изложби в страната и чужбина.

От 1964 г. Минеков е доцент и преподавател по скулптура в Художествената академия; а през 1975 г. става професор. На следващата година е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет. 

Сред известните му творби и скулптурни ансамбли са:

- фигурата „София", Ротондата пред Централна гара, София,

- паметника на Съединението в Пловдив,

- фигурата на Владимир Димитров - Майстора пред „Шипка 6", София,

- скулптурите на площада пред театъра в Пазарджик, сред които такива като „Жажда" и „Нестинарка",

- мемориала „Хан Аспарух" в Добрич,

- фигурите „Театър", „Музика", „Плодородие", „Ръченица" в Габрово,

- „Спартак" в художествената галерия в Бургас,

- фигурата на Иван Козарев в Добринище,

- Мемориален комплекс Априлци (съвместно със скулпторите Секул Крумов и Димитър Даскалов).

Величко Минеков е носител на множество държавни награди и отличия, сред които: 1972 - Димитровска награда, 1976 - Орден "Георги Димитров; 2006 - Орден "Стара планина"-I степен за цялостен принос към изкуството; 2006 - награда от Община Пазарджик за цялостен принос към изкуството и заслугите му към града.