Категории | ||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Търсене |
---|
Статистика |
---|
Онлайн 1 Гости: 1 Потребители: 0 |
Login form |
---|
Социални мрежи |
---|
Main » Articles » ИЗЛОЖБИ |
Aвтор: Ани Стойкова Акварелът
е една от най-нежните и поетични техники
на живописване. Основните техники са
ала прима, мокро в мокро, сухо в мокро и
напластяване. Дебелината и качеството
на хартията имат много важно значение
и тя се подбира според техниката на
изпълнение, като често се работи и върху
текстил. Акварелът е познат у нас и като
водни бои, които в първите години след
Освобождението, художниците са
пренебрегвали или са смятали за
второстепенна живопис.
Пътят, който изминава акварела у нас
от спомагателна техника в началните
години до използването му като
самостоятелно и значимо изкуство, е
обект на пътуващата изложба с творби
от фонда на СГХГ, която беше представена
на 27.11.2013 г. в ХГ„Станислав Доспевски”
град Пазарджик. Тя ще бъде екпонирана
до средата на месец февруари 2014 г. Георги Канела, Биволи (90-те години на 19 в.) Изложбата не дойде в пълния си вид, но и така тя е забележителна с качеството на работите, които са включени в хронологичен ред. Сред именитите майстори на акварела за периода от края на 19 в. до последните години на 20 в. са представените тук Константин Щъркелов, Никола Петров, Елизер Алшех, Преслав Кършовски, Страхил Титиринов, Владимир Мански, Павел Френцалийски, Петър Младенов, Александър Поплилов, Дечко Узунов, Васил Стоилов, Любен Зидаров, Ненко Токмакчиев, заминал си от този свят преди броени дни, Фикрет Ислямов, Генко Генков, Иван Кънев и много други.Константин Щъркелов, Пейзаж, 1889-1961 През първите години след Освобождението откриваме акварела като спомагателна техника в творчеството на Георги Канела. Водеща роля има в творбите на Константин Щъркелов и Никола Петров, като развитието му продължава и при следващите поколения художници. Изискването за добра рисунка и конкретна технологична прецизност в полагането на цветовете правят това изкуство претенциозно, но дава възможност на авторите да разгърнат още по-пълно творческото си кредо. От бързи наброски с два три жеста, до детайлно представяне на архитектурни пейзажи, портрети, живописни кътчета и градски махали. В акварелите на Дечко Узунов присъстват образи от типичната градска естетика запечатани в серия голи женски тела с модерно звучене. Акварелните произведения на Васил Стоилов са опит да разчупи академичния модел в творчеството си чрез използване на някои похвати от импресионизма и поантилизма, рисувайки селски сцени, пейзажи и ренесансови моми.Никола Петров, Витоша, 1881-1916 Работите на един от най-големите ни акварелисти Константин Щъркелов, са в стилистиката на сецесиона, каквито са и ранните работи на Йордан Гешев, а предпочитаната от него акварелна техника е сухо в сухо или смесена. Въпросът за акварелните техники е не по-малко интересен от стиловите похвати. Васил Вълев например работи в техниката на напластяване, която наподобява проявяването на фотографска плака в разтвор, с множество преливания на цветовете, като оставя на места листа недокоснат от четката, а другаде нанася прозрачен слой след слой. Александър Поплилов работи върху едрозърнеста акварелна хартия, произведенията му имат приглушена гама, обобщени форми и даже повече въздействат като пастелни, отколкото като акварелни творби. Забележителни с наситените си цветови стойности и не така популярни са импресионистичните акварели на Никола Петров изработени в смесена техника.Дечко Узунов, Голо тяло, 1899-1986 Мокро в мокро и ала прима са представените работи на Дечко Узунов. А произведенията на Владимир Мански, Иван Крилов, Преслав Кършовски са изработени с чисти цветове и сухо в сухо. Обемите и силуетите са пресъздадени чрез точкуване върху листа или чрез черти в стилистиката на дивизионизма на Сьора и Синяк. Тук са представени и творби от края на 80-те и началото на 90-те на Васил Чакъров. По-авангардните работи от края на 90-те на Симеон Венов за съжаление не са показани тук, но пък присъстват творбите на Фикрет Ислямов и Томас Кочев.В заключение ще цитирам литературният критик Десислава Неделчева, която в текст посветен на „Дневника” на Константин Щъркелов казва, че „бавното гледане е много полезно интелектуално забавяне на скоростта”. Смисълът, в който употребява „бавно гледане” е методът на работа, според нея, характерен за Константин Щъркелов и в текстовете му, и като че ли в живописта. Бих добавила, че принципа на „бавното гледане” важи за повечето художници акварелисти, а техниката на акварела изисква „интелектуално забавяне на скоростта на гледане” и от зрителя, за да може да се потопи в дълбочините на това ефирно изкуство. Репродукциите са собственост на СГХГ. | |
Views: 3295
| Tags: |
Total comments: 0 | |