Независимо от раздвижването в родното кино (или въпреки това), не стихват диалозите има ли го, няма ли го и доколко качествено е то. На мнозина им писна да се правят компромиси и да се тиражират добри отзиви за филми, само защото са придружени с коментара „за български става”. За други докосването до българската кинопродукция е системно и целенасочено именно, защото е български. За трети, все още, етикета „български филм”  е признак за пренебрежително и скептично отношение.
Проблемът като цяло на българското кино в ново време е липсата на жанрово разнообразие. Определено се усеща досада от темите третиращи соцдействителността, сякаш е комплекс, с който е невъзможно да се преборим. Историите с мутри тотално са омръзнали на по-критичната публика. Липсват съвременни, третиращи универсални проблеми филми, простичко разказани и въпреки това интригуващи.

Донякъде в тази формулировка може да се вмести филмът на Илиян Джевелеков Love.net. В тематично отношение филмът е закъснял с няколко години. За киното е важно да улавя момента, в който ще се появи, който в нашата действителност би бил бума на сайтовете за запознаства в периода 2000 – 2004. Всъщност идеята датира от 2004 година, но бавната бюрократична система на финансиране и времето за производството след това са факторът за изпуснатият момент.

Филмът печели с това, че третира съвременна тема и говори за универсални човешки взаимоотношения, които могат да се съотнесат към всеки един
човек на планетата.