Един човек замислено гледа през моста на Лютата. От близо две седмици присъствието му впечатлява и радва всички минаващи по моста и околността. Седя и аз на моста, и наблюдавам естествената му фигура. Проследявам погледа му безкрайно отправен към течащата вода. Наблюдавам дълго време пространството около него. Хората минават, застават до него, водят своите разговори, а той стои с поглед към водата и им прави компания.

Вече всички са наясно, че скулптурата е персонализирана и това е художникът Димитър Казаков-Нерон. Приблизително 10 години от живота и творчеството му минават в Пазарджик – ярко присъствие в културния живот на града, заедно с колеги, приятели и други интелектуалци от това време. Незаслужено отритнат от тогавашната власт, в днешно време градът и управниците му отдават дължимото  на личността и творчеството му.

Макар и заинтригувана преди всичко от използването на градското пространство като форма на изкуство, не можех да прескоча този лиричен момент в началото. Особено след разговор с автора на скулптурата Марин Кузев. Един творец вдъхва живот на друг творец. Марин говори с такова вдъхновение за твореца Димитър Казаков-Нерон, че на мен ми се струва, че душите са им се слели, докато той е изработвал фигурата. В потвърждение на това са и редица необичайни, малко мистични, но не и случайни, обстоятелства.

Идеята

Когато реших фигурата на замисления на парапета на моста човек да бъде конкретен персонаж, образът на Казаков вече ме завладяваше. Няколко справки по-късно, ме убедиха, че няма нищо случайно. Оказа се, че през 2013 г.се навършват 80 години от рождението на великия художник (22.06 б.а.), оказа се, че в част от пазарджишкия си период той е живял на същата улица, на която исках да ситуирам скулптурата – Мария Луиза. И най-важното, прочитайки една негова мисъл „Не гледайте непрекъснато наляво и надясно, а се съсредоточете в една точка, където е съкровището”, колебанията за това, че точно тази застанала на моста, замислена и вглъбена поза, ще е най-подходяща, се стопиха. Мястото избрах и заради наличието на мост, през който крачим, превъзмогвайки препятствие, той е ежедневен разпределител, специално място. До него е и кръстовището, което символизира непрестанните преминавания и избори, които правим. Пресичайки пространството, замисленият Казаков „измества погледа ни”, сякаш ни подканя да се опрем до неговата универсална аура. Погледът му е отправен към водата с отражения, но в този стоп-кадър е застинала и цялата цикличност на „преминаванията”, които ежедневно носим, търсейки себе си.

На най-често задавания въпрос, защо го е направил бос, Марин отговаря с думите на самия Казаков : „До днес нося върху ходилата на краката си усещането от онова време. То е предразположението да контактувам със земята непосредствено чрез нежните боси крачета на детството.”

Месец след като скулптурата е готова Марин Кузев сънува Нерон, който продава цветя.

Изкуството отвътре

В изкуството ми никога не съм робувал на рамки,стилове и разделения,никога не съм го възприемал като кутийки с етикети. Идеята, скимването за мен винаги са водещи. В момента, когато ти идва идеята - точно това са божествените канали. Вярвам в това, че винаги трябва да "казваш" нещо на публиката, да го изговориш по твой, интересен начин, да разкажеш "случка", която да променя съзнания макар и за кратко.”

Казвайки това, отново ми напомня за прочетенето и споделеното за Нерон в скорошното ми претърсване, който смята, че творецът-художник не трябва да се влияе от разни –изми и течения, че творчеството не трябва да a la личности и a la стилове. (виж тук)

Работа и менторство

Работя в много посоки - в областта на скулптурата, живописта, рисунката, неконвенционалните форми и дизайна. Тази универсалност като начин на мислене и посягане към различни изразни средства се опитвам да пренеса и на учениците ми в моето ателие. Голяма част от тях вече са завършили висшето си образование като архитекти, дизайнери, аниматори и др., печелят европейски награди, конкурси, работят на престижни места. Професионализмът, който се опитвам да възпитавам в учениците ми като отношение към изкуството и света въобще, съм имал щастието да усетя и науча от моите трима най-важни учители - проф. Коста Денев, проф. Величко Минеков и Румен Нечев.

Среда

Един художник без среда е за никъде, аз съм най-щастливият артист, затова, че имам такива страхотни приятели, които са ми и колеги – живописците Васил Горанов и Горги Байлов, скулпторът Дишко Дишков, зографът Димитър Пеев. Те успяват в тези трудни за изкуството времена да бъдат харесвани, запомнени и ценени от публиката. Всичко това е оптимистично и зареждащо и аз очаквам всеки успех на колега като знак, че времената не са чак толкова безнадеждни за хората на изкуството. В този смисъл съм късметлия, че живея в град като Пазарджик. През последните години управата му доказа, че има общини, които осъзнават, че именно чрез изкуството обликът на един град може да бъде европейски. Едни от най-емблематичните за мен скулптури се реализираха именно чрез подкрепата на Община Пазарджик, за което съм благодарен.

Марин Кузев е роден през 1974 г. в Пазарджик. През 2000 г. завършва ВТУ "Св. СВ. Кирил и Методий” специалност скулптура, степен - магистър при проф. Константин Денев и проф. Величко Минеков. От 1996 участва в общи, специализирани и самостоятелни изложби, както и в артистични проекти с различни автори в градовете Пазарджик, Велико Търново, Бургас, Пловдив. Член на Управителния съвет на Дружеството на пазарджишките художници в рамките на два мандата.

НАГРАДИ 1999 – годишна награда за скулптура на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий” 2002 – годишна награда за скулптура на Община Пазарджик в юбилейната обща изложба на СБХ и ДПХ 2004 – награда за рисунка по стих от изложба "Думи в цвят”, гр. Пазарджик 2004 – награда - почетен знак – плакет на Станислав Доспевски, гр. Пазарджик 2005 – Втора награда от Национална изложба Портрет на Константин Величков, гр. Пазарджик 2005 – награда за най-добра симбиоза между рисунка и стих от изложба "Думи в цвят”, гр. Пазарджик 2010 – Годишна награда за графика и рисунка на Обща изложба на ДПХ