Тази статия, макар и малко закъсняла спрямо събитието, състояло се в периода от 5 до 19 април  2013г. в галерия „Георги Машев”, гр. Пазарджик, повдига въпроси, които се оказват непреходни за местното изкуство. A именно, за необходимостта от вдъхновение и смелост, ясен личен почерк, нуждата от експериментиране с формати, нови концепции и съдържание. Желание за работа на авторите, не заради поощрителни награди или общественото одобрение, а своето собствено надскачане. Нуждата самият автор да се развива и намира своето поле, своята сцена, своите ценители, чрез провокация. Такива мисли  вълнуват жадното ми за вдъхновено изкуство въображение. Да видя тези проблеми, ако не разрешени  тук, то поне поставени.

От работите, които бяха показани бих искала да отлича няколко, които наистина ме впечатлиха с опита си да надскочат тесните регионални рамки. Вероятно не толкова впечатлена е пазарджишката общественост, която отново заложи на класическото, добре школувано академично рисуване, избирайки за фаворит работите на Здравко Здравков „Портрет на Ана” и моливната рисунка „Портрет”. Визирам платната на Зара Кузева „Автопортрет”, на Георги Байлов „Ангел”, на  Емануил Ангелов „Автопортрет”, както и работите на Петя Стойнова „Доктора” и „ Таня”. Разбира се, съпоставка между работите на спечелилият вниманието на публиката автор и останалите, не би могло да има, тъй като класическия  репрезентативен портрет и съвременното звучене на останалите работи  са естетики на различни времеви отрязъци. Простотата в рисунъка и семплата гама в ‘Портрет на Ана”, в  скицата „Портрет” с еднакви цветови стойности в отделните участъци на модела  напомнят повече на късните работи на следосвобожденските ни майстори, които разбира се имат своите достойнства.

 Интересен момент са трудно откриваемите паралели  на влияния в маслените работи на Зара Кузева и Георги Байлов. Работите имат съвременно звучене с интензивните си цветови контрасти, натрупани в тежки широки мазки директно върху платното. С ясната си живописна фрактура, и определено крайно настроение, което влиза в конфликт с искрящото жълто и светло нюансиране в експресивния  „Автопортрет” на Зара Кузева и се различава от подобната на пръв поглед работа на Георги Байлов „Ангел”. Отделните цветни петна с интензивни електрикови стойности тук са пестеливи и липсват в образа на модела, но изясняват обемите и са преобладаващи в останалата част на платното. С ярките си контрасти, сякаш  нахвърлени произволно на платното, напомнят по някакъв  начин изкуството на Поп Арта.

Съвсем различно звучи „Автопортрет” на Емануил Ангелов. И в приглушената гама и в общото графично оформление напомня за авангарда на  20-те години на 20-ия век в българското изкуство.

Работите на Петя Стойнова „Доктора” и Таня” също не са нещо невиждано и неправено до сега.  Рисуването върху фотографски образ в съчетание с  живописно третиран фон също са прийоми на Поп Арта, но в случая се касае повече за желанието на автора да осъвремени почерка си. Конкретното послание наистина има такова звучене – съвременно.

Като галерия с доста натоварен изложбен живот напоследък „Георги Машев” привлече изкуствоведското ми внимание и с факта, че представя основно местни художници, които за съжаление рядко провокират с различни и смели работи. Не мога да не отбележа обаче, че  има и известна доза страх в показването на съвременно изкуство изобщо сред местните изложбени пространства, макар често да гостуват автори и от други части на България. Тук то сякаш няма своите ценители, меценати, достатъчно образована и млада публика, която изисква това изкуство. В този ред на мисли показаната изложба „ Портрет”, бе истинска глътка свеж въздух,и от гледна точка на смелостта на авторите, и от гледна точка на смелостта на организаторите.

Ани Стойкова