Миналия петък плевенският театър отбеляза в афиша си ново заглавие - "Вечеря за двама" с режисьор Бойко Илиев и с участието на звездното трио Аня Пенчева, Георги Кадурин и Ани Михайлова. Малко преди премиерата на "Вечеря за двама" на плевенска сцена разговаряме с актьора Георги Кадурин - станал популярен и от телевизионния екран с ролята на Христо Атанасов в сериала "Стъклен дом", за конкретната роля, но и за миналото, бъдещето и настоящето на българския театър.

- Г-н Кадурин, каква е вашата роля във "Вечеря за двама?"

- Това е от т. нар. актьорски пиеси и тя има две задачи - от една страна да забавлява публиката, а от друга - да има повече смисъл в тази забава. Такива пиеси има много по света, но този автор - Сантяго Монкада, се справя доста сръчно. В шестата ми среща с Аня Пенчева, защото дотук пет пъти сме играли двойка в годините, сега се докопваме до драматургия, която е за моята възраст, но не за нейната. Пиесата е така направена, че трябва да има много леко актьорско общуване. Такива пиеси са много благодатни за актьорите и ние искаме да играем такива пиеси, където основното е общуването на актьорите на сцената - финесът, елегантността, чувството за хумор, смисълът и жизненият опит.

- Продукцията е на плевенския театър, но вие идвате от София.

- Това е малко извънкласна работа - репетиционният период не е на мястото, където ще се играе. Напоследък провинциалните театри правят много често това, заради новата система за субсидиране на продаден билет. Взимат хора, които са познати от екрана, правят постановка и по този начин се изпълнява планът. Минусът е, че трупата на театъра не диша спокойно.

- Не се ли опасявате, че зрителите в театъра ще търсят Христо от "Стъклен дом"?

- Преди тази пиеса Аня Пенчева има около 90 роли в театъра, аз също. Тя има и около 30 - 40 роли в киното. "Стъклен дом" не е дошъл от въздуха, преди това нещо си правил, живял си.

- Но младите едва ли го знаят.

- Темата за младите и отношението им към театъра е много голяма. Тук е виновен вече самият театър, зрителят не е виновен. Ама се смеел на простотии, не обичал сериозните произведения. Виновна е цялата ни система, която е нарушена някъде във времето, изкривена е. И когато идва една такава бърза, агресивна комерсиализация на всичко, в малки страни като България тази деформация е още по-голяма. Макар че и на Запад не е по-весел въпросът за истинското, красивото и стойностното.

- Ако не ставаше дума за пари, кое ви е по на сърце - театърът или киното?

- Естествено, че театърът. Той е много приятно място да се занимаваш с изява. Всичко се случва на момента, дишаш с публиката и ако можеш да го направиш така, че да ти е удоволствие, е много приятно. А киното е бързата слава, особено телевизията, в което няма нищо лошо. Актьорът не е творец, той е изпълнител, но в театъра си малко по-близо до творчеството.

- Вие защо станахте актьор?

- Когато бяхме млади, най-силните театри бяха в провинцията. Аз затова станах артист, защото тогава учех в Пазарджик, а техният театър беше великолепен. Идваха с автобуси от София, за да гледат постановка. Аз, Янина Кашева и Димитър Марин затова станахме артисти. Ако сега се върна назад, няма да стана артист. Бил съм актьор, директор, бил съм и чистач в театъра. От това взимахме повече пари, отколкото ни бяха актьорските заплати.