Разговорът винаги съм си го представяла там  - на онова градско пространство, предназначено за свободен шахмат. Място в непосредствена близост до театъра. Място, на което е най-вероятно да го видите, когато е в Пазарджик.

Гаро е от онези градски хора, без които обликът на града никога не би бил същия. Провокативен и атрактивен още от ученическите си години, в последствие е човекът, който преобръща каруцата на едно не добро управление на театъра. Управление, чиито последствия театърът понася още.

В хода на разговора го питам, дали е бунтар и подхвърлям, че е градска легенда, като разчитам на усета му за самоирония. Той отговаря, че нещата просто му се получават така: „Не го правя целенасочено, не си давам зор, така се получава.”

И тъй като все пак разговорът е за постановките се интересувам от мотивите да постави „Женитба” на Гогол. „Гогол е автор, който когато и да го правиш вече си закъснял. Винаги може да произнесеш своята гледна точка. Той дава много възможности за интерпретация. По-трудно е да го реализираш.” Съдейки по успехът, който последва пиесата, Гаро Ашикян е преодолял тази трудност. Постановката има Икар 2009 за най-добро представление, рекордьор е по брой спектакли. Награди получават режисьорът Гаро Ашикян и актьорите Добрин Досев, Мира Янева и Тодор Кайков на Националния фестивал на малките театрални форми във Враца през 2009 г.

„Женитбата е прост акт – двама души се женят, или има любов или няма.” – продължава да разкрива своят замисъл за пиесата – „Но по-внимателните зрители могат да открият и по-едри, екзистенциални зависимости. Женитбата извадена от частния случай е една голяма промяна. До каква степен може човек да поеме отговорност не само за себе си. Когато някой не иска да поеме отговорност,  той се отклонява съществено от конвенционалното и става изключение.” Гаро смята, че пиесата е театрална ценност и изобилства от теми и ситуации, от които хората на театъра могат да намират храна.

Пиесата разказва за селски партиен секретар, който възлага да се постави „Хамлет”. Тази отговорност ляга върху плещите на местния даскал, но понеже Шекспировият текст на места се отклонява от правата партийна линия, новоизлюпеният драматург решава да го промени. В резултат се получава театър в театъра, а терзанията на датския принц се преплитат с тегобите на селския живот.

В представлението почти не е използвана музика. Известно е, че Гаро Ашикян е и композитор (завършва Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив, специалност композиция в класа на проф. Иван Спасов). Само преди седмица на сцената на театъра гостува постановката „Живял Човек”, на която е композитор. „Най-малко музика съм писал за своите представления и даже предпочитам да няма музика. ”

Според Гаро Ашикян  театърът няма как да не е съвременен, само принципите при реализирането му са различни – дали са архаични или надживяли времето си – защото той се случва сега, на момента. В същността си е авангарден. Но най-вече: „Театърът трябва да вълнува. Когато не вълнува той губи всякаква стойност. Добрият театър задължително трябва да бъде независим и не трябва да отговаря на вкуса и очкаванията на никой. Напоследък, обаче се превръща в слуга.

Красноречив жест правят актьорите от пазарджишката трупа, които са заявявили пред новото ръководство позицията си Гаро Ашикян да бъде назначен като щатен режисьор в театъра.

Привличането на Гаро Ашикян в трупата на пазарджишкия театър е една страхотна възможност за новото ръководство, трупата, театъра и града ни.

Представленията „Женитба” и „Представянето на пиесата „Хамлет” в село Долно Туткаво” може да гледате съответно на 21 и 27 март.

Гаро Ашикян

Постановки:

"Кайн” от Байрон, ДТ – Смолян ; "Пуякът” от Мрожек, НАТФИЗ "Кр. Сарафов”; "Тартюф” от Молиер, НАТФИЗ "Кр. Сарафов”; "Хубавата Клара” от Фасбиндер, ДТ – Благоевград; "Господин Паул” от Танкред Дорст, Малък градски театър "Зад канала”; "Олеана” от Мамет, Фестивален център – Варна; "Delete” от Баурезима, Театър "София”; "Женитба” от Гогол, Срумица /Р.Македония; "Ревизор” от Гогол, ДТ – Благоевград; "Господин Колперт” от Гизелман, ДТ - Стара Загора; "Закуска, обяд, вечеря” от Мошина, ДТ – Благоевград; „Боговете” от Георги Данаилов, Сатиричен театър; "Еснафска сватба" от Б.Брехт, Срумица /Р.Македония; "Женитба” от Гогол, ДТ - Пазарджик ; "Онзи, който се хили" от Венцислав Кулев, Народен театър „Иван Вазов”

Автор на музика за театрални постановки и филми.

Награди:

• Икар 2009 за най-добър спектакъл - "Женитба
• "Ревизор” – награда на публиката на Театралния фестивал в Благоевград
• Награда за съвременна композиция на Академичния конкурс за Камерна музика
• Лауреат на конкурса " Иван Спасов” за съвременна българска музика.