Monday, 2018-02-19, 2:46 PM
Welcome Гость
Main | Sign Up | Login | RSS

ЧАСОВНИКЪТ

Publisher

Main » Articles » ТЕАТЪР

Тамара Янков за "полудяването" от любов към театъра
"Извървях дълъг и ценен път. Научих много за театъра, за себе си, за хората, за самата пиеса"

Тази вечер на сцената на Драматично-куклен театър "Константин Величков" е премиерата на спектакъла "Полудяли от любов" от американският драматург Сам Шепърд.
Постановката е дипломен спектакъл на режисьорката Тамара Янков. Родена е в Димитровград, Западните покрайнини. Завършва класа на проф. Пламен Марков през 2013 г. с асистенти
Калин Ангелов, Пенко Господинов и Ивайло Драгиев. Самата Тамара асистира на почти всички спектакли на проф. Марков от последните години („Заболаяването младост" в ДТ „Стефан Киров" в Сливен, „Вуйчо Ваньо" в ДТ „Стоян Бъчваров" във Варна, „Гленгари Глен Рос" - копродукция м/у Варна и НАТФИЗ, „Криминалето от каменната ера" и „Гущерчето от каменната ера" в Сатиричен театър „Алеко Константинов" в София...). Асистент- режисьор е и на Явор Гърдев в „Хамлет" в НТ „Иван Вазов" в София и проект- мениджър на същия режисьор за проекта „Почти представление" - копродукция между Bright Light Entertainment и Младежки театър „Николай Бинев" в София.
Носителка е на награда „НАЙ-НАЙ" за театрален режисьор в НАТФИЗ за випуск 2013г.

Тамара Янков отговаря на няколко въпроса на "Часовникът" за пиесата, театъра, любопитството и любовта към изкуството.

„Побъркани от любов" е първата ми самостоятелна стъпка на професионалната театрална сцена, успешна или не- зрителите ще кажат. За мен целта е достигната и то не заради това, че сме изкрали самото представление, а че се справих в самия репетиционен процес, който въобще не беше лесен. Благодарение на моите партньори (екипа на цялото представление) аз извървях този дълъг, тежък, но ценен път до самата премиера. По време на това пътуване научих много- за театъра, за себе си, за хората, за самата пиеса... Беше един безкрайно полезен период, за който съм много благодарна и бих го повтаряла безкрайно много пъти.

Как се спряхте на този текст, за да го реализирате?
Тази пиеса отдавна „кънтеше" в главата ми, тъй като за пръв път се срещнах с нея още като студентка в първи курс в НАТФИЗ, търсейки откъс за показа по актьорство. Бях в ролята на Мей заедно с един колега, който играеше Еди и направих компилация от цялата пиеса. Опита беше безуспешен, но пиесата остана да зрее в мен, заедно с годините ми.

Попитана за историята/ сюжета и предизвикателството като режисьор, Тамара Янков отговаря:
Не ми се иска да разкажа сюжета, защото тогава какво остава за зрителя? Какво да следва и къде да дълбае по време на представлението? По – скоро бих казала, че историите са много и че пиесата дава възможност да избираме една от многото истории, която да следим до края на спектакъла. Точно това е предизвикателството в тази пиеса- че вътре съществуват много теми и завръзки и всяка една от тях ние трябваше да разберем, след което да я „преведем" на езика на зрителя, да я развием и завършим, за да има цялостно представление. Пиесата никак не ни улесни, защото работейки, постоянно откривахме нови неща, нови теми, нови обрати, и то стана едно безкрайно търсене, така че дори и сега, в деня на премиерата, аз не съм сигурна, че всичко сме намерили в нея. Но това не е непременно лошо нещо, защото остава една свобода за актьора, както и за зрителя, които да търсят по време на постановката, което според мен прави театъра жив, случвайки се тук и сега.

Като асистент и студент на Пламен Марков, каква част от неговият похват повлиява най-силно в работата ви като режисьор?
За мен проф. Марков и Явор Гърдев са „царете на анализа" и всъщност това е най- ценното което се опитах да „открадна" от тях. Освен това и най- трудното, защото аз не съм откраднала техните анализи на определените пиеси, а начина на мислене. Според мен, това е нещото което ни различава от другите хора, които се занимават с други професии и което ни дава възможност да правим театър. Въпреки това, само това не е достатъчно за един добър театър. Сигурно много от методите на тези хора ползвам в работата си, много често без да ги осъзная, но никога не си казвам „ето, сега ще постъпя така, както еди кой си би постъпил" защото се опитвам да изградя свой стил и подход, който може би за някого ще е „подходът на проф. Марков" или „подходът на Явор Гърдев", но за мен, той е уникален и само мой.

Като току що завършил режисьор, но въпреки това, постоянно работещ, както е видно от инфото, по-скоро обнадеждена ли сте за ситуацията, в която се намира театъра или обратно?
Аз съм от поколенията, които не са усетили „златният век" на българския театър върху кожата си, така че нямам база за сравнение. С малкия си опит все пак мога да кажа, че в театрите има сблъсък на поколенията и че владее едно безкрайно неразбирателство. Но не мога да кажа дали съм обнадеждена или не. Мога да кажа, че надеждата живее в мен, въпреки че е много колеблива. Може би това се дължи на ситуацията в театрите, а може би и на младата ми и неопитна възраст.

Нужен ли ни е авангардизъм, скандалност, провокативност от творческа гледна точка?
Зависи какво имате предвид под „авангардно, скандално, провокативно", защото в днешно време границите са много размити. Не мисля, че е нужен, защото тогава този авангардизъм става самоцелен, т.е. "ние правим нещо авангардно, следователно нещо различно и неприето от обществото, един вид ние се борим срещу системата и този факт вече ни прави успешни". Много често в такива случаи се правят пълни идиотщини, с оправданието, че „хората не разбират този авангарден театър", докато според мен по- трудния вариант е да работиш във системата, правейки театър на езика на това общество в което живееш, а не просто да се оправдаеш с изречението „ами, вие просто не разбирате този авангарден театър, който навсякаде по света би бил оценен с висока оценка". В такива случаи бих казала: „Ами, ходи тогава да играеш този свой театър по света!". Естествено, има и друга страна в тази история, а това е, че тези малки общества като България, Сърбия, историята прекалено ни е рамкирала и доста често ни е страх да излезем от рамките на приетото. Според мен е важно зрителя да има право на избор и самият той да прецени какво иска да гледа и какво за него е авангардно или класическо, без да се съобразява с предварително сложените етикети. Абсурдното е, че българският зрител постоянно мрънка за по- добрия световен и авангарден театър, но едновременно с това, когато му се представи нещо различно и скандално, той много трудно го приема. Но нещата не бива да бъдат генерализирани.


Бихте ли разкази за Поетическата работилница? Как се ангажирахте с проекта, какви са впечатленията ви от работата с деца. (Повече за Поетическата работилница прочети тук.)

В Поетичната работилница съм от дете, благодарение на което се роди любовта ми към литературата и изкуството. В момента се опитвам да помогна, доколкото ми позволяват ангажиментите в България, но обикновено се ангажирам повече лятото. Този проект порасна и в момента с децата правим и театрални и куклени постановки, анимационни филми, изложби на рисунки, печатаме книги с техните литературни творби. Като цяло, идеята е (както стана и в моят случай) тези деца да се запознаят с изкуството и може би да изберат този път. Онова, което аз научих от тези деца е, че докато творят- те се съобразяват единствено и само със своята идея.

Какво предизвиква любопитството на Тамара Янков? Какво я вдъхновява в най-общ план?
Любопитството ми предизвиква нови светове на театралните сцени, в различните постановки, а онова което най- много ме вдъхновява са хората. Хората от пиесите, хората от улиците, хората от сцената... хората около мен. Те ме провокират безкрайно много, затова харесвам професията си- защото работя с хора и изследвам човешките животи. Също така, и аз се опитвам да провокирам хората около себе си.

Харесвате ли Пазарджик?
За пръв път съм в Пазарджик и се чувствах много добре. Всяка сутрин ставах, взимах си кафе и сядах някъде около театъра преди репетициите, слушайки и гледайки града. Опитвах се да усетя атмосферата, да запомня хората, миризмата на града. Не мога да кажа конкретно защо, но този град ще остави в мен приятни спомени. Може би заради спокойствието което почувствах тук. И вчера, ден преди премиерата осъзнах, че утре си тръгвам и ми стана мъчно, казах си веднага, че с огромно удоволствие бих се върнала тук. Даже толкова хубави неща постоянно говорих на нашите за Пазарджик, че те пристигнаха от Сърбия, взеха си стая в хотел и ще бъдат тук няколко дни. Ще се поразходим до Острова, ще изпием едно следобедно кафе в градската градина, от пазара ще си купим нещо за спомен, ще пийнем по една бира на моста на Лютата, може да стигнем и до кортовете... Кой знае- може пък и да ни срещнете някъде.

Представлението може да гледате от 19:00 ч. в Театъра.
Category: ТЕАТЪР | Added by: Kotzeva (2013-09-20)
Views: 815 | Tags: Побъркани от любов, театър, Поетична работилница, Тамара Янков, ДКТ Пазарджик, Пламен Марков | Rating: 5.0/1
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Login ]