Има места, които заживяват нов живот. Сякаш си мигнал и феята е включила пръчицата в режим ON.

Знаех онова местенце под Стоматологията (наричано още Пломбата)от 90-те като задимено ъндърграунд място за всякакви субкултурни елементи и не особено добро чувство за интериорно решение. След n – брой години приятели ме заведоха в „Бара на Диана” и се изненадах от това, каква промяна е настъпила. Пространството е овладяно с чувство и усет. Дизайнът завладява с еклектиката си от модерност с винтидж детайли. А идеята и изпълнението се оказват на самата собственичка на „Бар без име” Диана Балабанова.

Откривам Диана с работен костюм и флекс в ръце (да, правилно прочетохте), в усилена подготовка на „Бар без име” за есенно-зимния сезон. Сядаме в другото преобразено от нея пространство – Secret garden.  Лятната градина обживява този кът от градската среда, който аз не си спомням какво беше преди, но сегашният му вид ще остане в историята.

Диана е на 29. Има три издадени стихосбирки (член е на Съюза на писателите в града от 10-ти клас), завършва Костюм и декори в НБУ. Обича second hand шика и все още и се тича по поляните. Заела се е с нелеката задача, да сътвори това място със собствен стил и душа, на място, където да си уникален не е от най-възприеманите неща. Но според нея: „Имах по-малки очаквания от града, но Пазарджик всъщност е плодотворно място за създаване на интересности. Когато почвата е суха и капнеш една капка, тя веднага попива разлиства заспали цветя.”

За поезията и поетите

Тези дни регионалният Съюз на българските писатели  избира Диана за член на Управителният си съвет, а отговорността и пада върху грижата за младите. Не се съмнявам, че ще се справи, защото тя е вдъхновяваща личност. Макар да пише поезия, Диана мрази живите поети. Смята, че мъдростта носи печал, а познанието за живота не трябва да ни натъжава, а да ни кара да намираме очарование в него.  

За костюмите и декорите

„Много е мое. Съчетава изящните изкуства с боравенето с тежки инструменти, като мистрии например (спомняте си флекса в началото, нали?). Дава Представа за конструкцията на нещата, а също така ми даде умението да общувам с различни хора – от дърводелеца в театъра до големите творци. От всеки взимаш това, което ти е нужно.”

"Бар без име”

Интересно ми е да науча, как и хрумва идеята за бара и то точно в Пазарджик. Тя споделя, че от много малка и се налага да работи по малки и големи заведения. Един ден осъзнала, че се е превърнала в „машина за кафе” – еднообразното движение да отвърташ, пълниш, завърташ и пускаш машината за кафе. „Тогава реших, че трябва да вложа творчество в това движение и започнах да експериментирам.” Записва се на бариста курсове, за да научи тънкостите в занаята За работата си по заведенията смята: „Това ми е циганският занаят и впоследствие просто го превърнах в изкуство.” После продължава с мотивацията за бара: „Когато си идвах за кратко се замислях, къде ми се ходи, къде ми се вижда с приятели и накрая създадох това, което ми липсваше, когато бях пришълец. Мисията ни е да сме малко градско място, което да сплотява хората, да дава теми и спокойствие, кой от каквото има нужда. Място, в което да има случки, които да обнадеждават и сплотяват. В бара е много важна комуникацията с клиентите. Забранена е думата няма. Когато нещо от асортимента изненадващо е свършило, а поредният клиент си е поръчал, трябва да му се предложи версия, така че да остане изненадан от питието и да му хареса. Думата веднага е като мото. Клиентът пита нещо и отговорът винаги трябва да е веднага, а не „ей, с’я”, „момент”, „минутка”.

Когато започва да говори за бара, Диана се въодушевява още повече и експресивно започва да говори за барманството, екипа си, коктейлите, музиката, събитията. Това ни радва, тъй като този сезон ще има нови, интересни забавления и не само. Отдавна съществува тенденцията за хибридните функции на едно градско място или бизнес. С  усета си, Диана е уловила това и сме щастливи, че на тази географска ширина могат да се случват събития с музика, семинари, уъркшопове.

"Всичко в бара е такова, каквото е и заради екипа, с който работя. Всички работят със сърце. Късметлийка съм, че на тази локация намерих хора, с които се стиковахме и сме на една вълна. Ние сме повече от роднини. И този начин на комуникация между нас, и с клиентите правят мястото живо. И менюто ни е постоянно живо. Ние сме любопитни и научаваме непрекъснато нови неща. Работим по световни стандарти, но експериментираме и с това, добавяме от нас. Всички сме меломани. Атмосфера се създава със светлина, с душа и музика. И избираме музика, в която да има светлина.”

 Бар „Без име” открива сезона с  МЕСТИМ party в събота от 22.00 ч.

с местене на плочи от Marcolina VS Not a DJ

 Автор: Дани Коцева

Снимките са предоставени от "Бар без име".