„Рисувам! Така приемам света по моя начин.Така и такъв, какъвто искам да е в платната ми - там от където съм!”

Това казва за себе си художничката Диана Хаджиева. Познавам я отскоро, но това, което ми хареса в нея е прекрасната ѝ лудост, вечната усмивка, енергичността ѝ и най-вече неизчерпаемият оптимизъм,радостта с която гледа на живота.

Древните гърци са смятали, че освен лудостта, която е резултат от човешка непълноценост, останалите форми на лудост са причинени от боговете.Гледам я си мисля, че нейната лудост е докосната от боговете. J

И понеже не съм критик искам да говоря по-скоро за нея, за вечно усмихнатото момиче в детския кът на Острова, а скиците оставям на вас и на вашето усещане и осезаемост.Нека самите те предизвикат чувства и мисли у вас.

Седим на любимото си място в града - шахматните маси, пием бира и разговаряме.

-Аз дори не знам на колко години си?!

-На 27, скоро ще стана на 28г.

-А къде си завършила?

-Има ли значение?

-Не, не, няма! Разбира се, че няма!

-Не училището прави художника,а вътрешния му огън.

И все пак, Диди завършва Професионална гимназия за приложни изкуства гр. Смолян. Израснала в артистично семейство (баща ѝ и леля ѝ са народни изпълнители), Диди също развива артистизма в себе си. От малка рисува и много често е пренебрегвала игрите с приятели, за да остане насаме с платното и боите.

Разпитвам я за скиците. Кога ги е правила, къде са направени, какво ѝ е повлияло?

„Скиците са направени на един дъх, това е най-якото, най-естественото, непринуденото.

Платната са тежката, дълбока, но бавна и концентрирана работа. Обичам я.

Направих скиците на работното ми място, тук на Острова, повлияни са от децата, хората и най-вече от природата на Острова.

Няма изобразени неща и личности от реалния живот,освен два портрета на малките Кара Мия и Евелин.”

Отпиваме от бирата. Диди се замисля:

"Старая се да съм до природата. Тя ми е истински приятел -верен, предан, естествен най-вече.При мен всичко е любов. Любов към природата, децата, хората, дребните неща в живота към целия свят."

Да, при Диди всичко е любов, страст, любопитство към реалното и нереалното, абсурдното. Като дете, което попива света с отворени сетива и очи.

Сещам  се за нещо от   „Нека ти разкажа” на Хорхе Букай. Един баща се обръща към сина си:

„За да полетиш ти е нужно пространство да размахаш криле. То е, като да скочиш с парашут - нужна е височина.

За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш. Ако не искаш, може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш. Крилете се, за да летиш.”

Желая ти много пространство и голям размах, Диди!

Крилата са, за да летиш!

На добър път!

Снимките от изложбата са на Марин - приятел на Диана.