Monday, 2018-02-19, 2:41 PM
Welcome Гость
Main | Sign Up | Login | RSS

ЧАСОВНИКЪТ

Publisher

Main » Articles » ИЗЛОЖБИ

Инвентарна еденица - проект функциониращ като размисъл

В периода от 4 до 17 ноември галерия „Станислав Доспевски", Пазарджик предложи на публиката една нетрадиционна за практиката си експозиция: „Инвентарна единица" - проект, функциониращ преди всичко като размисъл и провокиращ такъв.

В най-малката и тъмна (защото е без прозорци и пряк достъп на дневна светлина) зала на градската галерия публиката имаше възможността да се вгледа във визуалния прочит на изкуствоведа Ани Стойкова (куратор на проекта) върху проблема за ролята на музейната институция в днешни дни. Решението ѝ в интерпретацията, която предлага,  не налага констатация; то по-скоро предоставя среда за само-запитване и  лично преосмисляне, като акцентът е именно в проблематизирането.

             
В почти пълния мрак на изложбената зала изпъкват, осветени от светлината на лампи, обектите, подбрани да изградят символно-комуникативния набор на проекта. Посетителят е поставен в позиция на следовател. Разположени в пълния обем на  залата са художествени произведения и предмети от неизменната ежедневна работна практика в галерията. Това са следите, които публиката има на разположение да забележи, да осмисли и да комбинира, постигайки своето лично разрешаване  на  зададения с проекта въпрос за актуалността в практиката на традиционните институции, представящи изкуство.
           

От фонда на галерията, наброяващ около 3 хиляди творби, извадени на показ са точно три от точно двама автори: Недко Солаков
(две живописни платна, масло, от първата половина на 80-те) и Кирил Кузманов (една малка пластика, бронз). Изборът им, естествено, е съвсем преднамерен. Без да са емблематични за своите автори, тези творби са препратка към присъствието на тези именно артисти - значими имена в сферата на съвременното изкуство в България, във фонда на галерията - основно звено в проблематизацията, която проектът „Инвентарна единица" задава.

Артистичните творби обаче не са единствено налични обекти на експониране в този проект. Редом с тях са позиционирани един сандък за пренос на произведения на изкуството, с печат на галерията, рафт с папките, събиращи досиета, и картоните, в които е попълнена информацията за конкретно изложените двама автори и техните произведения. Така изброените предмети също са представени като „улики" в мрака: отделно от споменатите артистични творби, осветени самостоятелно, за да се акцентира върху присъствието им. Вглеждайки се в тях, посетителят вижда подробното описателно обозначаване на произхода и характеристиките на всяка една от творбите: те са стоки, творчески продукти, дарявани или купувани, за да попълнят фонд, чието предназначение е натрупването. Но какво става след това? Как би трябвало да се използва наличния
капитал на този фонд, за да се оценности в една актуална перспектива качеството на това количествено натрупване?

 

Привлечен от вън  - т.е. не изнесен от фонда на галерията е третият представен в проекта артист - Мирян Колев, или E.U.E.R.P.I.: експериментален психаделично-меланхоличен дарк-ембиънт чил-нойз солов аудио проект, представян във вид на композиционно-импровизационни пиеси в свободна форма и хорър-баладична стилистика (това е личното описание, с което артистът се идентифицира). По време на откриването на експозицията, той изпълнява свой музикален пърформанс, като така изгражда връзката с непосредствената реалност на презентиране на проекта „Инвентарна
единица". Едновременно с това обаче този пърформанс е записан и всеки следващ ден (след реалното си случване) е прожектиран като аудио-визуална инсталция на параван в центъра на залата, директно срещу входа. Изпълнението е кодирано на дигитален носител и инвентаризирано; превърнато в „инвентарна единица" и представено като такава в проекта. То задава и звуковата среда, в която протича
срещата на посетителя с това, което има да му предложи експозицията. И тази звуовост е дарк, нойз, хорър - като във всяко разследване, където има проблем и решението все още предстои. От друга страна звукът е амбиентен и чил - т.е. фон, който задвижва мисълта, но позволява свободния ѝ ход, без да извежда  рязко в определена посока.



Аудио-визуалната инсталация, създадена от пърформънса на  E.U.E.R.P.I., като обект експониран в общия контекст на проекта, е изключително интересна и по още
една причина -  тя представя не само автора на пърформанса, но и публиката, присъствала там по време  на изпълнението. В образното съдържание на прожецията сцеплението с настоящето е пре-потвърдено. Обръщането към публиката е водеща нишка във въпросите, които проектът поставя за преосмисляне. Търсен е погледът на институцията, разбиращ интересите на публиката, особено на младата такава. Търсен е подходът за интригуващо представяне на качествени творби от отминали времена, така че да бъдат забелязани и оценени от новата публика. Търсена е и любопитната очакваща публика,  за която естетическият размисъл върху проблема за представянето на  изкуството е част от това представяне. 

Саморефлексията, която се изисква от тази публика, е провокирана и от прякото наблюдение на всеки посетител върху собственото си присъствие в залата - като сянка върху стените, движеща се между обектите и допълваща техния лист.

Проектът „Инвентарна единица" задейства изследване-размисъл върху проблема на комуникацията между едно изложбено
пространство (като институция) и публиката (като менящо се живо звено, чиито интереси трябва да бъдат предугаждани, създавани и провокирани). Преминавайки през различните съставни части и елементи на тази верига, в крайна сметка, проектът не пропуска да се спре и на „работното време". Обявен е „вход свободен" от 12 до 13 ч. по обед, като се подчертава, че това е времето за обедна почивка в работния ден. Донякъде иронично, това решение все пак дава възможност за разширяване на кръга от посетители, които изложбата може да привлече и преповтаря въпроса за спецификата на новата публика и необходимостта от гъвкаво реагиране на музейната организация към променената и променяща се действителност.

Символиката на мрака и липсата на прозорци в експозицията е прекият (първи и последен) код  обясняващ цялостната стагнацията, в която съществува институцията, чиято функция би трябвало да бъде презентаторска, търсеща вниманието и отношението на посетителя, идващ отвън, към ценността на това, което е  вътре. Прозорците обаче ги няма, връзката все още е под въпрос, следите са оставени, осветени и подчертани, публиката е призована: не за реакция - за размисъл. Реакцията принадлежи по презумпция на институцията. Първата стъпка  е самият
представен проект. 

(Всъщност, следващата изложба, представена в галерия „Станислав Доспевски" (от 27 ноември), е по проект на Софийска Градска Художествена Галерия, представяща акварели от своя фонд. Тя е част от инициативната линия, започната преди няколко години от нейния главен уредник Мария Василева, с намерението да представя в различна и търсеща актуалния прочит перспектива творби от фонда на СГХГ. Тук задочният диалог, който проектът  „Инвентарна единица" е започнал, е очевиден. Донякъде, в контекста на живота на една градска галерия и двете изложби взаимно се до-осмислят.)

Автор: Ваня Грозданова от eXAF



 



 

Category: ИЗЛОЖБИ | Added by: Kotzeva (2013-12-12)
Views: 283 | Tags: Ани Стойкова, Инвентарна еденица, Рецензия | Rating: 5.0/1
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Login ]