Monday, 2018-02-19, 2:59 PM
Welcome Гость
Main | Sign Up | Login | RSS

ЧАСОВНИКЪТ

Publisher

Main » Articles » ИЗКУСТВО

Винаги трябва да има доза провокация
                             Разговор между Ани Стойкова и Мирян Колев

 Мирян Колев е чийл-нойз амбиънт  музикант- пърформър. В момента се занимава с проекта Е.U.E.R.P.I., с който е и известен. Има дълъг списък с участия в последните години на оупън еър фестивали, клубове и различни артистични форуми. Музикалните проекти на Джон Зорн са неговият инспиратор. Като всеки свободен артист, е трудно да се каже от къде точно е. Казва, че е от Свищов е, но е роден във Велико Търново, в момента пък живее в Трявна, София също е негова дестинация. До неотдавна пребиваваше за известно време и в Пазарджик.

Поводът за този разговор е неговото участие в кураторския проект "Инвентарна единица" на изкуствоведа Ани Стойкова, който може да се види до 14 ноември в Художествена галерия „Станислав  Доспевски”. Двамата артисти с отношение към съвременното изкуство разговарят за нюансите в изкуството на днешното време.

Aни Стойкова:  Kогато се зачетох в биографията ти, за да напиша нещо в поканата за „Инвентарна единица” ми направи впечатление, че имаш доста участия в музикални и арт фестивали. Твоята музика наистина добре се вписва в този род формати. Какви са ти впечатленията, след като свири и в галерия?

Мирян Колев: В галерия е супер принципно. То всъщност зависи много от хората, които са там, но конкретното място също придава много за атмосферата. А пък моите неща не са толкова динамични, в смисъл, че не са точно за купон, а по-скоро за слушане и усещане. Не, че не стават и за клуб, но в галерии също се получава добре. Всъщност напоследък установих, че тази музика се вписва в различни по концепция събития
и места, което ме изненадва приятно - от опън еър фестивали до клубове и галерии.

А: Имаше хора, които те сравниха с Флойд. Търсен ефект ли е или по-скоро естествено вътрешно усещане? Доколкото знам, ти на всяко събитие импровизираш и музицираш на момента?

https://fbstatic-a.akamaihd.net/rsrc.php/v2/y4/r/-PAXP-deijE.gif

М: Е, сравнението с Флойд може само да ме ласкае, въпреки, че никога не съм мислел, че нещата ми звучат по този начин. Нито пък съм искал да звучат така. Може би прилича на Флойд като настроение, а не в чисто музикален смисъл. Не знам, Пинк Флойд разбира се са велики, но като свиря не черпя вдъхновение от конкретна банда, поне не съзнателно. По-скоро се стремя нещата да се случват на първично и подсъзнателно ниво, а не да ги мисля.

А: Когато си говорихме след откриването, ти спомена, че доста лежерно се е получило, а би искал да има момент на стряскане, изненада, дори малък скандал. По-скоро провокираш публиката или и даваш възможност да се отдаде на медитативно състояние.

М: Ами малко ми е трудно да отговоря, зависи от момента. Хубаво е публиката да успее да влезе в състояние, да се предаде емоцията. Аз си ги изживявам нещата и ако хората успеят също да ги изживеят е супер. Но мисля, че трябва винаги да има доза провокация. Не е добре нещата да са равни като емоция от началото до края. Трябва да има пикови моменти и по-лежерни. Иначе когато хора, които за пръв път ме чуват възприемат музиката добре, почвам да се плаша, че навлизам в някакви рамки и музиката ми става по-праволинейна. Не знам дали имам основание. Но все пак така както атмосферата е медитативна трябва да има и по-напрегнати моменти. Нещо като отражение на звука на заобикалящия ни свят. Не всичко тече гладко.

А: Мисля, че това успя да направиш в галерия Доспевски, не само  да се излезе от рамката на разбирането за изложба, но и чрез конкретиката на музиката и пърформанса. Изкушавам се да те попитам в тази връзка, днес границите между видовете изкуства са доста размити, превръщат ли се съвременните музиканти все повече в пърформъри, навлизащи в
пространството на арт сцената?

М: Ами поне в България сме доста далеч си мисля, дори не знам дали е само тук. Но тук най-вече. Мисля, че от всички видове изкуства музиката е най-засегната от комерсиализацията. Тя някакси не се възприема и като изкуство, по-скоро като средство за развлечение, танцуване, фон за пиене и какво ли още не, но не и като нещо, което трябва просто да слушаш. Както и всичките тези безумни разделения на множество стилове и подстилове. Има разбира се хора, които рачупват рамките, но са твърде малко. А по-големия проблем е, че хората които се интересуват са малко. Примерно случвало ми се е доста пъти да говоря със собственици на клубове и да им кажа - дай да направим един пърформънс в клуба, а те да ми отговорят - много искам да се случват различни работи, ама хората искат да слушат ска или метъл. Това е положението. Което също е грешка, защото хората няма как да почнат да се интересуват от нещо, което не знаят, че съществува и няма откъде да разберат, защото има пълно медийно затъмнение, както и няма поле за изява.Тъй че не е много розово положението. Ама те нещата все пак лека полека си се случват, макар и мудно и макар и без никой да знае за
тях. Който има потребност да прави нещо трябва да го прави без да му пука каква реакция ще срещне. Естествено говорим за неща, които нямат за цел финансови изгоди. Няма и как да имат.

А: Действително това е труден път. Средствата, които би получил един ди джей или ви джей в арт проект едва ли биха могли да се сравнят на този етап с тези от клуб например. Последното ти участие беше на ДА фест в Художествена академия в град София. Там беше показана
именно тази тенденция в развитието на музикалното изкуство, излизането и от клуба и виджей ефектите като средство за развлечение и навлизането и в друг контекст.

https://fbstatic-a.akamaihd.net/rsrc.php/v2/y4/r/-PAXP-deijE.gifМ: Да, така е. То средства почти няма. Кръга е доста затворен, защото хората, които харесват неконвенционална музика и без това не са много, но пък със сигурност има и хора, които биха я харесали, но няма откъде да разберат за нея. А мисля, че има нужда от такива неща. Нали една от основните цели на музиката е да предаде емоция, да те накара да съпреживееш нещо. И след като съществуват различни емоции, значи има нужда и от различни типове музика, която да ги пресъздава.

А: Понеже разговорът ни тип интервю е малко особен все пак ти участва в мой проект и аз харесвам пърформънса ти, завърши цялостната идея и обогати иначе минималистичното пространство, все пак направи някаква критика, може би нещата биха могли да бъдат и по интересни. Дали не скучае публиката от толкова документация?

М: Ами не знам, ти ги виждаш нещата по този начин, имаш някакъв замисъл и не мога да кажа как трябва да е за конкретния проект, защото аз гледам от друга гледна точка. Критика мога да отправя към институциите, които би трябвало да привличат повече хора и
да ги запознават с различните форми на изкуство. Принципно ако правиш някакво неконвенционално изкуство, независимо дали музика или визуално изкуство, или пък правиш изложба с нетрадиционно средства, ако правиш нещо непопулярно и недай си боже си намерил пространство където да го правиш, ти се налага сам да си правиш реклама и да привличаш хора за да го видят.

А:  Поканихме училища и други институции, но на сила не може да стане, трябва да има и потребност и любопитство. На теб сега ти
предстои участие на арт фестивала в Пловдив в Кино Космос.

М: Да, на 16.11. Събитието обещава да е доста интересно. Казва се Галактически инкубатор. Ще има още няколко музикални проекта, които правят неконвенционална музика. (Май "неконвенционална" използвах много пъти, но не се сещам в момента за по-подходяща дума), както и различни визуални артисти .

А: Благодаря ти за този разговор! Успех Мирян!

М: Мерси

Category: ИЗКУСТВО | Added by: Kotzeva (2013-11-13)
Views: 397 | Tags: Мирян Колев, Ани Стойкова, Пазарджик, Художествена галерия Станислав Досп, Инвентарна еденица | Rating: 5.0/3
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Login ]